църква Свети Мина Кюстендил
Свети Мина - Кюстендил
Сайтът е озвучен с едно от песнопенията, изпълнявани в църквата през 1991-1996г. от автора на статията като празничен певец и диригент на църковния хор



/За написването на материала е ползвана информация от книгата "Осоговската планина" - 2002г., автор Йордан Котев/

©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)

Според житието, Светият Великомъченик Мина е роден в Египет. Като войник и православен християнин служил под командването на Фирмилиан в Котоуанския военен окръг, в Малоазиатската област Фригия, която била подчинена на римския император Диоклетиан /284- 305г./

Императорът издал заповед да бъдат жестоко преследвани и наказвани всички християни в империята, които не почитали римския пантеон. Тогава войникът Мина, обхванат от християнска ревност, оставил войнишката служба и от силна привързаност и обич към Бога отишъл и прекарвал в пустинята в пост и денонощна молитва.
След време, като укрепил духа си, оставил пустошта и отишъл в град Котуан, в който се устройвали езически тържества. Всред събора той проповядвал с висок глас. Управителят на града Пиррос, веднага заповядал да го доведат при него, където изпостникът изповядал: " Аз съм слуга на Иисуса Христа, който е цар на небето и земята". След продължителни нечовешки мъчения светият мъченик отвръщал на мъчителите си: " Христов съм от много години и християнин ще остана за всякога". Тогава управителят на града заповядал мъченика да бъде посочен с нож, а тялата му да се изгори с огън, защото не е послушал царските заповеди да се поклони на идолите. Не се знае положително годината, в която е свършил своя земен път светия мъченик. Има различни мнения, но това с положителност е станало между годините 284 и 305 след Христа, на 11 ноември, на която дата служим и възпоменаваме неговите страдания и смърт.
В спомен на Свети Великомъченик Мина в град Кюстендил, в 1859 г. в някогашната "Горна махала" е построена църква. църква Свети Мина Към църквата - манастир, били придадени имоти и били изградени удобни за времето си общежития /жилища/. Тя е обслужвала намиращото се на това място малко монашеско общество. Тогава от улица "Паланка" при Паланечката /Варош/ капия на запад до църквата не е имало къщи. Преди да бъде построена сградата, на мястото е имало оброг със светена вода, на мястото на езически храм, а през Възраждането е изграден параклис.
В храма невидимо обитава христовият войн. Той е сред най-обичаните и почитани народни светии. Счита се за християнски покровител и пазител на града. църква Свети Мина Кюстендил
Всеки местен православен християнин с любов и признателност разказва за неговата закрила.
Помага "за късмет при женитба", бърз помощник при намиране на загубени вещи, защитник на женската чест от насилници, помощник на болните, слабите и бедните, на сираците, на бездомни, хроми и неми.
Небесен съветник и покровител на майките, на лекарите, аптекарите и военните.
Закрилник на всеки пътник и гост, влизащ и излизащ от града.
Във връзка с месторазположението на храма му в град Кюстендил, местната интелигенция в художествени похвати го сравнява и идентифицира с древногръцкия бог Янус.
Старите банчани, кюстендилски винари за запазване в дълбоките изби на руйното здраво, червено вино са разчитали на неговата подкрепа. Кръчмарското дружество в града особено е почитало празника Преображение Господне на 6-ти август в църквата Свети Мина.
Постройката на стария кораб на църквата, чийто кормчия е Христос, лежи върху християнски средновековен некропол. Инициатор за построяването на християнската обител е спекулативният Кюстендилски митрополит Дионисий, "къс, доста дебел, като зехтински кюп" - по народност /гърчеещ се-б.а./ албанец. Той обещава да вдигне в града по-голямо училище "дето да се учат децата" и да построи болница. Успява да събере като доброволни пожертвования 37635 гроша, като по-голямата част отиват в джоба му. За оправдание изкарва ферман за строителство на старата църква Свети Мина, като направата и се извършва с непрестанни дарения и труд от българското население.
Според съвременник, владиката поръчал да извадят от християнските гробища човешки кости и да ги заровят скришом в светиминското място. Той убедил наивните местни първенци, че от стари книги се знаело, че там е имало и по рано черква и за доказателство заповядал да копаят… Изровените кости, положени по християнски обичай убедили добродушните турци да позволят да се построи църква.
Владиката, пропилял средствата, изпраща няколко дописки с невярно съдържание до "Цариградски вестник" брой 461/11.12.1859г., брой 471/20.02.1860г., брой 477/01.04.1860г., за да заблуди за изхарчените средства и спечели общественото мнение и подкрепа на българите в Цариград, и да заглуши оплакванията срещу него.
" Ново созидано в Кюстендил богословско училище… Това училище с положението си е на прекрасно място. То е доста обширно и снабдено с разни стаи, мутфаци, зимници и градини. Направена е в него нова църква "Свети Мина " и аязмо."
"Богословско училище в Кюстендил, започнато е да се прави от месец март 1859г., към него се присъединява една болница. Това здание е почти довършено" т.н..
църквата, бог знае как построена, била паянтова постройка- плет омазан с кал, белосан и покрит с керемиди. През 1890г. покрива е преподпрен и четирите страни са иззидани с тухли, без основи в земята. Тя представлява трикорабна псевдобазилика, съобразена с апостолските постановления, да бъде продълговата в подобие на кораб на спасението, която форма напомня за ноевия ковчег, без притвор, с купол над средната част на наоса, изписан 1893г.
Вътрешен разрез на църква Свети Мина Пет двойки дървени колони, стъпили върху използвани антични материали оформят трите кораба. Постройката има две апсиди- петстенна на средния и полукръгла на северния кораб. Под южния кораб е било поместено малко засводено помещение, параклис, съхраняващо извор / аязмо/, водата на който се смятала за лековита. Сондажът достига на дълбочина 2,80 м. до стерилен пласт и разкрива изцяло основите на аязмото. Фасадите са разчленени от пиластри. Интерес представлява източната фасада с декоративната кобилична крива над двете апсиди. Покривното покритие е от едноулични турски керемиди.
Иконостаса е столарска изработка. Неговите размери са: дължина 11м., височина 4,5м. с три хоризонтални пояса. Първи ред подиконни пана, 12 на брой, с изображения на декоративни вази и букети, с размери 45х58см. Втори ред - царски икони, разделени от 14 колони с обикновени профили оформяли пространството и капителите на символичната колонада. Трети ред - малки икони, 23 на брой - апостолски и празнични. Върху олтарните двери и венчилката дърворезбата е усилена. Владишкият трон е застанал върху два стилизирани лъва.
Иконите Христос и Богородица - 1860г. са дело на Васил Зограф от Струмица, иконата Свети Атанасий Велики - 1861г. на Янаки Зограф от Самоков, Св. Константин и Елена - 1862г. на Данаил Щиплията, малките икони на Гавриил Христов, Св. Кирил и Юлита - 1874г. на Иван Доспевски, стенописи и икони - 1886 1893г. на Ев. Попдимитров. Тези подробности дават достатъчно основание иконостасното пано да бъде датирано от периода на късното Възраждане. Таблите и фризовете на иконите са били украсени с писан многоцветен орнамент, който замества дърворез0бата с полихромия, което е характерно за народното декоративно изкуство през Възраждането в бедна югозападна България. Иконостасната преграда е изцяло полихромирана. Дърворезба по иконостаса е имало по арката над царските двери, по венчилката над иконостасната преграда, по лозницата. Върху останалите празни пространства е изобразен писан орнамент, около него всичко е оцветено в еднакъв цвят. При това оцветяване са били оцветени и резбованите елементи, създадени предимно от растителни мотиви, защото топлия красив цвят на дървото, потъва сред яркостта на източните представи по това време за красота.
При реставрация на църквата през 1986г. в наоса са открити зидове и два каменни гроба, /от каменни блокове и плочи с неправилни близки до паралелепипед форми/ в западната част на зида, от речни ломени камъни с калова спойка, пред олтара два зида свързани под прав ъгъл, единият минава под иконостаса, а другият съвпада с трасето на южния ред колони от големи речни камъни / строителни периоди 15 - 17 в./. Под църквата са открити още 8 гроба без каменни съоръжения, на дълбочина 0,90 до 1,50 м. под сегашното ниво. На около 35 метра западно от нея е разкрит калдъръм, покривал двора предполагаемо на някогашния манастир.
От 1890 година в помещения на църквата на два етажа, в горния- 13 стаи, два коридора, долния- 9 стаи /на мястото на дн. Техникум по Дървообработване и Вътрешна Архитектура/, се настаняват под наем второкласната окръжна болница. На 01.12.1893 година църквата дава под наем две здания, старото и току що построено, за болница и за живеене на служащи в нея лица. На 01.07.1911 година Кюстендилската първокласна /от 1906 година/ държавна болница напуска църковните помещения.
През 1893 година църковното настоятелство пуска дискус за закупуване на книги и одежди за бедните църкви в Македония.
От 1894-1895 година в две здания и един яхър на улица Александрова № 8, собственост на Св.Мина е настанена под наем Кюстендилската митница.
С протокол № 1/21.01.1896 г. църковното настоятелство разглежда устното предложение на Кюстендилския окръжен управител за построяване в Кюстендил на приют към църквата Св.Мина. За построяването на приюта е съставена комисия около 1891 год. , под председателството на архиерейския наместник, който е утвърден за такъв от Министерството на Вътрешните работи № 4395/20.04.1888 година. Кюстендилският окръжен Свети Мински приют е отворен през 1897 година. В 1895 година в Свети Минския приют, при наличната база, има 75 души- бедни, луди и т.н. На 13 11. 1896 година църковното настоятелство е отпуснало още 8 стаи в двора на църквата за временно помещение на приюта. По късно приюта е известен като старопиталище "Дядо Ильо войвода".
В 1896 год. в помещения на църквата е разположен лазарета и полковата канцелария на 13-ти Рилски пехотен полк.
Съгласно решение № 5 на Кюстендилския окръжен хигиеничен съвет от 03.10.1893 год., утвърдено от Върховния Медицински съвет, от 22.10.1893 год. на основание чл.10 от Правилника за гробищата, утвърден с указ №277/31.05.1889 год. от Негово Царско Височество и по силата на решението на Кюстендилския градски общински съвет от 12.10. под № 206, от 20.10.1893 год. се затварят гробищата при църквата Св.Мина и в местността "Катранлия" и се забранява всякакво погребение в тия местности.
През 1900 година църквата купува метоха на Рилската Св. Обител в гр.Кюстендил.
При Винишката афера 1897 год. църквата се притича на помощ на нуждаещите се бежанци. През 1904 год. подпомага бежанците от поредната бежанска вълна с грижи по настаняването им. На 21.08.1910 год. Кюстендилското районно общинско управление моли настоятелството за помещения за настаняване на около 500 души бежанци. Църковното настоятелство с писмо № 102/23.08.1910 год. отговаря, че за целта е свободно триетажното църковно здание в метоха под наименование "Кулата", състоящо се от 8 стаи, 3 коридора и един балкон. На 03.09.1910 год. то се обръща към околийския началник да изпрати стража, защото завърналите се от София македонски бежанци, са окупирали /пренаселили в безредие/ цялата църква, пият, пеят, свирят и играят. Юни- октомври 1913 год. настоятелството подпомага бежанците македонци с жилища, храна, облекло. До 1920 год. църквата приема, настанява, подпомага и изпраща за други части на страната 5 големи и редица по малки бежански вълни.
С писмо № 14/12.01.19065 год. читалищното настоятелство на читалище "Братство", моли църковното настоятелство да помогне за построяването на новата читалищна сграда. Църковното настоятелство разрешава на читалището да си изработи тухлите от пръстта на църковната нива наблизо до болничното помещение. В Св. Неделя на 16.04.1906 год. при полагането на първия камък, при строежа на новата читалищна сграда, от всички свещеници в църквата "Успение Богородично" е извършен тържествен водосвет, след извършване на Св. Литургия.
С протокол №24/12.09.1910 год. са отстъпени на Кюстендилското училищно настоятелство две помещения /изповедалнята и клисарницата/ за провеждане на учебни занятия с около 80 ученика до IV отделение до 01.07.1911 година.
Кюстендилската окръжна постоянна комисия с писмо № 3356/25.07.1911г. моли освободеното помещение от болницата да служи за настаняване на окръжната дърводелска работилница. Окръжното столарско училище, бивша дърводелска образцова работилница в Босилеград е настанено под наем в Св. Минско здание, в част " Студена" в гр. Кюстендил под № 2, където е под наем до 20.11.1914 г.
С решение от 22.05.1924 г. Окръжният народен съвет отчуждава за построяване здание на окръжното столарско училище, празното мядто на църквата Св. Мина, частта " Студена" № 129.
Командирът на 13-ти Рилски пехотен полк пише благодарствено писмо № 13/20.04.1913 г. до църковното надтоятелство от бивак при Коджа- чешме: " Войниците от полка, който с юнашките си подвизи прославиха името на светия си патрон Св. Иван Рилски, празнуват сега, окичени с изпратените от вас подаръци." Помощи и подаръци се раздават на бедните войници от 13-ти и 49-ти пехотни полкове, на войниците от планинската девизия и т. н.
на 01.02.1915г. е отдадена под наем сградата на ул. Александрова № 2 на Безименното акционерно дружество " Съединените тютюневи фабрики" - Дупнишки склад.
Църковното настоятелство с протокол № 10/25.04.1915 г. дава помещение, в което се е помещавал до този момент девическия пансион, за окръжен дом- сиропиталище за войнишките сираци от освободителната, а по-късно и от световната войни за три години без наем. През 1920 г. сградите на сиропиталището и приюта са отчуждени от църквата.
В църковни здания през 1916/18 години квартирува ординарсския гарнизон.
Църковното настоятелство подпомага в своята дейност през годините : Благотворително- културно просветно братство " Бежанец", Македонско благотворително братство " Св. Кирил и Методий", Дружество на българските слепи, Български червен кръст, Благотворително дружество "Майчина любов"," Милосърдие", " Мрак", " Ученическа трапезария" и мн. др.
От 15.10.1935-1938 г. се дава под наем за нуждите на Кюстендилския окръжен затвор църковното здание, намиращо се в двора на църквата…
Софийският митрополит Стефан дошъл за пръв път в Кюстендил, след встъпването му на Софийския митрополитски престол упрекнал местните църковници със следните думи: "Изглежда, че много е застъпено религиозното чувство в Кюстендилските християни, щом като след толкова годишен политически и духовен свободен живот, продължават да се молят в катакомби и негодни храмове".
Много първенци на града и културни кюстендилци запознати с местната история настоявали нов храм на името на Св. Мина да бъде издигнат на пазарището, за преизползване на културните пластове от древността, тракийското и римско езическо владичество и християнство, което да е и нормален преход в следване на градоустройствената логика на населеното място, но безуспешно (виж).
Още през 1907 г. църквата е притежавала доста празни места в строителната част на града, които е искала да продаде, а с получените средства да се построи нов храм. Техническите скици от общинското управление са получени от настоятелството в средата на 1915 г., но поради войната търг не е провеждан. Това е станало възможно едва през есента на 1920 г., като до търга са били допуснати само лица бездомници, за да се облекчи жилищната криза в града. На 05.03.1923 г. техническа комисия освидетелства старата църква: "немислимо е по-нататъшно Богослужение в сградата" е заключението на комисията.
църква Свети Мина Кюстендил С протокол № 11/22.03.1923 г. църковното настоятелство взима решение да бъде построен нов храм. Протокола е одобрен и от Софийския епархийски духовен съвет. На 12 и 13 юни 1925 г. избрано за целта жури преглежда, преценява и одобрява представените планове за строеж на новия храм. Софийският архитект Антон Тодоров - ул. Кърниградска № 2 получава първа награда. С протокол № 3/13.03.1925 г. е решено да се отдаде на предприемач изработването на тухли за построяване на новата църква от църковната нива срещу градската градина.
От протокол № 13/18.07.1926 г. разбираме, че на 31.03.1926 г. член- касиерът на църковното настоятелство Васил А. Гюешевски убива отчетник- домакина Андон Стоянов, за да прикрие злоупотреба на сума 204376,24 лв., нужна за строежа на храма. Срещу убиеца се води углавно дело № 296/1926 г. на Кюстендилския окръжен съд.
На 08.04.1926 г. е произведен първия търг за отдаване на строежа на предприемач. Основите на новия храм са положени на 20.06.1926 г. - Св. Троица. По своята архитектура той е умален образец на църквата " Св. Ал. Невски " в София. Втори търг за продължаване на строежа е произведен на 27.06.1928 г. третия търг, поради неявяване на конкуренти е провеждан три пъти, като на 18.06.1931г. Предприятието е отдадено за довършване. Окончателното приемане на обекта е станало на 12.07.1933г. постройката е двуетажна с изба под целия храм, разположена в пространството между улиците " Цар Освободител" и " Хаджи Йоаким ".
Освещаването на храма е извършено на 04.11.1934 г. от Софийския митрополит Стефан. Тържествата по случай освещаването са заснети от пратеник на илюстровано списание "Музей". Началникът на 1-А летателна част /летище Божурище/ изпраща на църковното настоятелство две самолетни снимки, заснети в деня на освещаването. църква Свети Мина
Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола, които наподобяват небесния свод в чиято композиция са оформени голям брой прозоречни ниши. Единият купол означава Ийсуса Христа, главата на църквата, двата купола неразделимата двусъставна природа на Богочовека Христа. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти, а входовете с хубави слънчеви тераси и характерни парапети.
Над западната врата е изписана стенописта "Свети Мина"- като конник- защитник на войните. Над северната врата стенописта "Св Мина" е дар от Христо и Вена Милошови и чада. Цвета и Георги Сърбинови и чада, Христо и Еленка Цветкови и чада, а над южната- стенописта на великомъченика е дар от Янка и син Аспарух Петрови- аптекари.
Вътрешното пространство, кораба или средната част, царството на благодатта е покрито със стенописи, с реална художествено религиозна философска абстракция, поименно изредени в края на статията.
Митрополитският трон е дърворезбарска изработка с природни мотиви. Страничните облегалки са разположени върху приклекнали лъвски тела, символ на мощта и силата на църквата. Той е дар от чиновете на 13-ти Рилски пехотен полк- 04.11.1934 г. царският трон е по-широк, двоен, също дърворезбован, с два клекнали до него лъва, страничните облегалки са подпрени в предния край върху птичи тела, а отстрани под арковидни извивки с колонки са дърворезбовани птиците феникс.
На северната и южната стена са изградени отоплителни ниши. Под арковидни извивки са разположени по пет тесни прозоречни ниши, отгоре закръглени, под тях- едно по-широка също закръглена в горния край. Над арковидните извивки като символ на светлината е изобразен Святия дух, разтворена книга и два ангела, символ на знания. Централният купол е изографисан с композицията Ширшая небес, поддържа се от условни колонади, които са изписани с орнаменти и гълъби с разперени криле, Символ на човешките добродетели и на Святия дух.Разрез на църква Свети Мина Ъглите, които се образуват от условните/изписани на стената/ колони с купола, са изографисани със символите на четирите евангелисти и с техни портретни икони. Надолу стените изцяло са покрити със стенописи в няколко регистъра. Западната страна е оформена с два балкона, долния - в средата изграден с лека кобилична извивка към олтара, е с 18 малки декоративни прозоречни ниши, по време на богослужение се използва от църковния хор.
Иконостаса е дело на Коста, Евтим и Петър Филипови от село Осой, Дебърско. Той се състои от 8 големи красиво резбовани подиконни пана с размери 65х65 см., върху всяко от тях в центъра е резбован кръг, наподобяващ слънце- символ на вечността в християнското изкуство. В четирите краища на всяко пано са разположени 4 по-малки окръжности с кръст в средата, символ на разпространението на християнството в четирите посоки на света. Над големите пана са разположени 8 по- малки с размери 25х65 см., с резбовани върху тях птиците феникс и преплетени растителни мотиви. Десет резбовани колони развиват иконостасното пространство, между които са разположени иконите в ниша под дърворезбен фриз от ляво на Царските двери: Дева Мария, Св. Мина, Св. вм. Михаил Св. Борис цар български; от дясно- Исус Христос, Св. Йоан Кръстител, Св. Иван Рилски, Св. Климент Охридски.
Царските или Светите двери са двукрили по подобие на вратата на Святая Святих в Иерусалимския храм / 3 Цар. 6:32/, резбовани покрити със завеса, указание за непостижимите Божии тайни, изписани с арх. Гавриил и Благовещението на Св. Богородица над тях- символ на Святия дух. Над Царските двери ,под кобилична резбована постановка е изписана Тайната вечеря, отстрани с евангелистите, а най- отгоре - кръста на страданията. Над олтарното пространство е разположен стенопис Господ Саваот, а зад него, в дъното на абсидата- Божията майка. В този си вид олтарът представлява символ на царството на славата.
Художникът Апостол Христов Фръчков- от София, изработва иконите на иконостаса, изографисва и декорира иконописите и цялата вътрешна обстановка.
Камбанарията при храма / на мястото на дървена от 1859 г./, масивна, стилна, висока около 11 метра, в долния край четиристенна, в горния осемстенна, е построена в 1902-1904 година от майстор Иванчо Тодоров, който накрая на строежа щел да падне от нея, уплашил се и получил болест, от която наскоро умрял.
В църквата са донесени Св.мощи от Симеон иеромонах от Св.гора около 1858г. По-малко сандъче е донесено от свещ. Григорий Христов- около 1893 г. и според преданието мощите в него принадлежат на Св.Мъченик Харалампий /враг на чумата, лечител на телесни и душевни болести, защитник на пчелите, на градинарите и овощарите/- съхранявани са в две кадифени кутии, обковани със сребро. За съжаление вече откраднати от храма.
Църквата е издържала със свои средства сираци, в местните учебни заведения, няколко десетки завършили от тях са заемали учителски и други длъжности. На тях църквата дава квартира, отопление, храна, облекло, обувки, учебници.
На бедните семейства в града църквата е раздавала даром брашно и дърва. Тя е първото благотворително заведение в гр.Кюстендил. Тук идват много богомолци от Югозападна България, от Северна Македония и Сърбия. "Много болни и умоповредени хора, като са стоели тук, се омиват със света агиазма" /от извора на спасението, в подножието на самия храм- става въпрос за старата сграда- б.а./ и с молитвите, към Св.Мина са намирали изцеление и са се връщали у дома си здрави". Мнозина които са имали изгубени или откраднати неща, като се помолват с вяра на светия мъченик, са ги намирали.
Интересен е обичаят в Кюстендил, мъжете да стоят отляво, а жените отдясно на богослужение. Тази практика буди недоумение у християните идващи от други места. Много пъти са предриемани мерки за възприемане на общоприетата практика, но натуралните /салтанатлии-банчани/ кюстендилци, по местен обичай държат на това да покажат че уважават повече жените си /въртокъщници/, а те да бъдат посредници за тях пред Бога.
Всяка година на празника на църквата идват като богомолци и да се поклонят на светеца пророчицата баба Вангя /докато беше жива/, Злата пернишка, баячката Емилия от Кюстендил, живуща във възрожденската Сарай махала, под Аджундар, разни билкари и много други с такива дарби или окултни практики…
В този храм има стар обичай два пъти през годината да се правят панахиди за починалите ктитори и приложници и за техните близки- на троицката и месопустната задушници.
Част от евангелското общество в град Кюстендил (виж) започва своята дейност от църквата Св.Мина и се оформя през 1937 година, когато г-жа Люба Карабашева от Скопие идва да живее в града, със съпруга си офицер. Тя започва работа в Православното братство при храма. Искала разрешение от архиерейския наместник, който и разрешил да говори за Бога в братството, където жените ревностно четяли библията и извършвали благотворителна дейност. Постепенно се отделили от храма Св.Мина /около 10-15 жени и 3-4 братя/ и образували евангелска църква на ул. "Тутракан" № 2 в дома на Слави Георгиев, под мъжката гимназия.
През годините до сега много пъти жени от православната църква са се приобщавали към евангелските изповедания в града. През 1992 год. когато аз бях празничен певец и диригент на църковния хор в храм Св.Мина от църквата се отделиха няколко жени и от църковния хор, които отидоха в адвентна църква "А" в града. Това бяха по мое време най ревностните и искрени християнки в храма. Те отидоха в новата общност заради по пълноценния духовен живот в Адвентната църква (виж). Най-ревностна от тях беше сестра Валентина от Колуша, която беше и много добра изпълнителка на духовни песни.
В месец февруари 1890 година първият екзархийски софийски митрополит Мелетий в завещанието си /НБКМ-БИА-Н.А.3046/, завещава сребърен кръст, руска направа, за водоосвещение на черквата Св.Великомъченик Мина, но и тази историческа реликва днес е потънала в неизвестност поради понятни причини /алчността на някой жалък служител на Бога/.
Камбаните 125 кг., 90 кг., 60 кг., в 1905 год. са направени от майсторите братя Георги и Стоян Алексови от с. Горно Броди- Серско.
С решение от 15.09.1934 г. се поставят възпоменателни мраморни плочи при западния вход на новия храм, върху които са изписани имената на загиналите за родината офицери и войници от гр. Кюстендил.
Църквата съществувала благодарение на милостинята и доброволните пожертвования на благочестивите християни и от самото и съграждане, е поставено начало да служи като дом на болни и прибежище на бедни сиромаси. В разни времена, през всяка година е подпомагала бедните семейства, чрез раздаване милостиня в пари, жито, брашно, дърва, дрехи. Щедра е била в благодеянията си към бедните семейства, работните сили на които са били ангажирани във войните и към ранените войници.

Списък на стенописите в храм паметник "Св. М И Н А"- град К ю с т е н д и л
църква Свети МинаСтенописи долен регистър под балконите на западната страна са: в ъгъла 1."Спасителя в Гетсиманската градина" 2."Исус Христос с децата"- в памет на подпоручик Борис Станчев Бенев- 19 годишен загинал за родината 1918 година 3. Над вратата изображение на… дар от Кирил Деста, Стоянка и чада 4."Ходенето на Св.ап. Петър по морето" 5. под първи балкон надпис: "Благословен градии во имя Господне" 6. под втори балкон надпис: "Всякое дихание да хвалит Господа".
църква Свети Мина КюстендилИзточна стена- долен регистър: 1. От ляво на иконостаса- мястото където се извършват частни служби- "Свети Великомъченик Мина", като воин конник, горен регистър- "Кръщение Господне"- дарител протоиерей Цветан Христов майка Екатерина, съпруга Иванка, чада Екатерина, Цанко и Еленка, от дясно на иконостаса- "В Гетсиманската градина" дарители свещ. Димитър Момчилов и съпруга Анна, чада Виктория, Цветанка, Живка, Иван и Момчил 11.1934 година.
църква Св.Мина КюстендилСеверна стена- долен регистър: 1. "Отсичане главата на Св.Йоан Кръстител"- дар от иконом Ив. Бояджиев, Хр. и Гинка Абаджиеви и Рашко Ценев 2."Св.пророк Илия"- дар от кожухарското сдружение 3. Над вратата- "Св.м.Варвара"- дар Екатерина К.Симова и чада 4."Св.вм.Екатерина и Св.вм.Георги" 5."Въведение Богородично"- дар от Екатерина и Стоян Стоянови Омарчевски 6."Младенеца в храма"- в памет на поручик Владимир Стефанов Скрински- летец, загинал при с. Обеля Софийско, при изпълнение на служебния си дълг на 11.06.1940 г. от баща Стефан, майка Славка Скринска 7."Св.Прохор Пчински"- дар от Светозар и Ивана Шопови 8."Св.Гавриил Лесновски"- дар от свещеническото братство преп. Йоаким Осоговски- Кюстендил 9."Св.Йоаким Осоговски"- дар от сем Митра Ст. Варовишка 10."Св.Евтимий патриарх Български- дар от протоиерей Никифор Георгиев 11."Св.Теодосий Търновски"- дар от свещ.Иван Гълъбов 12."Св.Борис цар български"- дар от свещеническото братство- преп.Йоаким Осоговски- Кюстендил 13. долу- "Св.свещеномъченик Харалампи"- дар от Мария, полк Иван Жабинска.
Втори регистър- стенопис дар от радомирско д-во "Добродетел" 2."Рождество Христово"- дар от Асен и Еленка Поборникови, над прозореца "прор.Мойсей", "Пророк Илия".
църква Свети МинаЮжна стена- долен регистър от ляво на дясно /от олтара към изхода/- 1."Св.Йоан Рилски"- дар от Мария полк. Ив.Жабинска 2."Св.архид.Стефан"- под стенопистта на "Св.Иван Рилски"- до мястото за палене на свещи за починалите- дар от Анна Заховска и Марика 3."Св.Климент Охридски"- дар от Мария полк. Ив. Жабинска 4."Св.Наум Охридски"- дар от Екатерина Константинова- в памет на съпругът ми 5."Св.Ангеларий"- дар от прот. Ст. Атанасов, съпруга Спасена и чада 6."Св.Сава"- дар от Славка Г. Фильова и чада 7."Св.Горазд"- дар от Иван Петров заровски и чада 8."Св.Симеон Стълпник"- дар от полковник Симеон К. Симов 9."Рождество Богородично"- поклоница Мария Василиева Събева- за здраве 10."Св.вм. Димитър"- дар от сем.Илия Кондурджиеви 11."Св.вм. Пантелеймон"- дар от сем. Панталей Г. Бурилков и дъщеря Надежда 12. Над южната врата- "Св.мъч.Петка Търновска"- дар от женско благотворително дружество "Майчина любов" 13."Св.мъч. Параскева"- дар от Параскева П. Пулева 14."Кръщение на св.цар Борис"- дар от дружеството на запасните офицери- К-л- 1934г.
Втори регистър- "Пред гроба на възкръсналия Иисус Христос"- от ляво на прозорците, от дясно на прозореца "Ангел донася вестта на трите мироносици, че Христос е възкръснал"- дар от християнско православно братство Св. Йоан Рилски, между тях над прозореца- "прор.Исаия", "прор.Соломон", "прор.Иеремия", "Сватбата в Кана Галилейска"- дар от Кюстендилско питиепродавско сдружение "Лоза" 1934г.
В южното предверие, над вътрешната врата: 1. надпис "Мир вам", с монограм на Спасителя от катакомбената християнска живопис в средата 2. От ляво на вратата"Св.арх. Гавриил"- дар от Магдалена Христова от Прилеп 3. от дясно "Св.арх.Михаил" 4. В дъното на нартиката от дясно- "Св.Троица"- Христод, Светия Дух /гълъба/, Господ благославящ с дясната и държещ сверата на света в лявата си ръка 5.На външната врата от ляво "Св.ап. Петър" 6. От дясно "Св.ап. Павел"






От същия автор:

adventisti-kyustendil.free.bg

arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg

avgust.free.bg

baba-yaga-kyustendil.free.bg

bahayci-kyustendil.free.bg

dobrodeteli-aleya-kyustendil.free.bg

evangelska-petdesyatna-tsarkva-kyustendil.free.bg

fevruari.free.bg

gospodin-znachenie.free.bg

granichki-manastir.free.bg

kalendar-kyustendil.free.bg

kulturniyat-ezik-na-rasteniyata.free.bg

kyustendilska-eparhiya.free.bg

kyustendilska-prolet.alle.bg

mesets-april.free.bg

mesets-juny.free.bg

obedinena-bozhiya-tsarkva-kyustendil.free.bg

osogovo-mountain.free.bg

osogovskata-planina.free.bg

osogovskatausoynitsa.free.bg

pautaliya.free.bg

pautaliya-asklepion.free.bg

pchelarstvo-kyustendil.free.bg

poetry-kyustendil.free.bg

romi-kyustendil.free.bg

simvolika-na-tsvetovete.free.bg

skapotsenni-kamani.free.bg

sveti.mina.free.bg

svideteli-na-yehova-kyustendil.free.bg

usoinitsa-osogovska-usoinitsa.free.bg

yordan.kotev.free.bg

Заселниците...

В бездната на неизвестното, в развитието на живота върху Земята е невъзможно да се проникне, колкото и авангардни хипотези да ни предлага за това заобикалящият ни научен свят… Затова защо да не оживим древността с библейски легенди /сладки приказки/, докато стигнем до сведения, които са запечатани достоверно в различни паметници на преходната културна летопис. Човешката история започнала от трагедията на първото библейско семейство… Адам и Ева…загубили сина си. Убиецът Каин забягнал в земята Нод. Основал град, по името на сина си Енох, седми пояс от Адам, баща на Матусал, чийто син Ламех е баща на патриарха на човечеството - Ной. Потомците му- Сим, Хам и Яфет- отседнали в Месопотамия. Силен и войнствен потомък на Хам- Нимрод, син на Хуш, обединявал и предвождал ноидите. Наследниците му започнали грандиозния строеж на Вавилонската кула, като създавали силен център, за да не бъдат подчинени на семитите и яфетите. Но създателят смесил езиците на властолюбците и ги пръснал по цялата земя. Езиците на Симовото племе разделил на 15, на Хамовото- на 32, а на Яфетовото- на 15. Семитските поколения се поселили в изтока и в Азия, хамитските- в юга /Африка/, а яфетските /индоевропейците/ населили севера и запада /северна Азия и по голямата част на Европа/. Семитските народи, които спадат към семейството на семидско-хамидските езици, са разпространени в Предна и Югозападна Азия, от средиземноморското крайбрежие до река Тигър и от Арменските планини до южния бряг на Арабия и Северна Африка. Делят се на три главни клона: арамейски или северен- асировавилонски, еврейски със самарянски и моавски, финикийски с пуническия, арамейския, халдейския и сирийския; южния клон- същинско арабският, с който е сроден етиопският; източния клон- акадския на древните страни Асириа и Вавилон. От Арфаксад- третия Симов син, роден две години след потопа, почнало родословието на евреите. Кайнана е втори пояс на Сим, по него били : Сала и Евер и от неговото име се нарекли евреите и еврейския народ до днес. При Фалек земята била разделена между ноидите, по него са: Рагава, Серуха, Нахор, Тара и Авраам. Семитският клон в лицето на Авраам се разделил на три: 1. авраамити- Яков, внукът на Авраам, имал дванадесет синове- родоначалници на дванадесетте еврейски колена на еврейския народ; 2. измаилтяни- от Измаил, който е баща на бедуините и 3. потомците от Авраам и жена му Хетура. Хам /в превод- изгорен, черен/ е баща на южните араби, етиопците и египтяните, които са потомци на Мицраим, либийците и африканците /Бит.10:6-20/. Те са поколения на внука му Ханаан- родоначалник на дванадесетте /ханаански, финикийски/ народи, които са пръснати по земята, от които произхождат и циганите /ромите/. Хамидската езикова група се дели на три подгрупи: берберски, египетски и кушитски езици. Яфетовият син- Мосхос, от "земята на Магога, княза на Рос"/Езек.38:2/ е родоначалник на славяните. Неговият род отишъл на север и по името на своя прадед, където се заселили най-напред нарекли селището и реката, която минавала покрай него Москва. След като се размножили воювали на северозапад до Сканландия, до голямото море, от където идва и името им, преобразувано на славяни. Част от тях се завърнали в търсене на територии за заселване и след нови битки се установили покрай покрай голямата река Болга /Волга/. От името на реката тези славяни се нарекли болгари. Някои от тях останали там до 328г. от н.е., а след 300 години започнали да се появяват около река Дунав. Яфетовият син Тирас е праотец на тракийците, а Яван /в превод на гръцки Йон/- на гърците. Потомците му заселили древна Гърция, областта Яван-евр./Йония, Елада/ и западната част на Мала Азия с всичките острови. Яфетовият внук Китим, син на Яван е родоначалник на населилите остров Кипър и другите острови в средиземноморския басеин, както и Македония, която според тогавашните представи граничела на юг с Тесалия и Епир, на изток- с Тракия и Егейско море, на запад- с Илирия и на север с Мизия. Римляните разделили полуостровната част в 142 г.пр.н.е. на две области: Гърция /Ахая/ и Македония. Яфетовият син Гомер населил северните крайбрежия на Черно море и от неговите наследници произлезли имената на старите кимерийци, на Кръм или Крим. Яфетовият потомък Тогарма е дал името си на страната Тогарма, днешна Армения. Под Магог Яфетов син се разбира северните, европейски и азиатски народи, в земите на север от Кавказ. Яфетите /индоевропейската раса/ или семейството на народите, чиито прадеди били арийците се разпръснали между Индия и западното крайбрежие на Европа, а именно: индийци, иранци, гърци, италиоти, келти, германци /франки, немци, англосаксонци, скандинавци и др./, славяни /руси, поляци, чехи, моравци, българи, сърби, хървати, словени и др./. Индоевропейските езици днес са повече от 100 /сто/. Тази група се дели на 8 главни клона: 1.индийски; 2.ирански, персийски, кюрдски, арменски и др; 3.гръцки; 4.албански; 5.италически- латински/италиански, френски, испански, влашки и др./; 6.келтски; 7.германски /немски, английски, шведски и др./; 8.балто-славянски- руски, полски, чешки, словенски, сърбохърватски, български, литовски и др. Към това езиково семейство се отнасят и отмрелите хетски, тохарски, тракийски………
За подробности потърсете в библиотеката книгата: Осоговската планина- автор Йордан Котев
Designed and developed by Vladimir Kotev